Поредица на Муша-Буша за преживелиците й след 10 години живот като гей и рЕзкото й преминаване към мъжете

След като си изтрих и двата профила във фейсбук, единственото онлайн място, където мога да продължа да радвам света с ежедневна премерена доза вселенска мъдрост, остава блогът ми. Един от плюсовете на писането в блога ми е ограничената аудитория, която се свежда до десетина лесбийки, бивши активистки, няколко бивши гаджета, един мъж, който се надява да го огрее, и пет-шест хейтъра от авто-форумите, възмутени и огорчени от шофьорските ми умения.

Започвам да пиша сборник с разкази за мъжете (основно) в живота ми  от септември до ноември 2011. Сборникът ще се казва Трисечна любов, поради дълга, скучна и забравена вече причина.

“…Края на август, началото на септември, аз съм в един гей клуб с приятели. Джуркам си уискито и си скучая, когато покрай мен минава един мъж. Минава, значи, Боби, Борислав а.к.а. Урсула едно време. Минава тоя Боби, с неговата 200-сантиметрова височина, минава си човека и нали тясно, трябва да се плъзне покрай мен, за да мине. Аз – в едната ръка цигара, в другата чашата.

Минава Боби, плъзва се покрай мен и…БААААААААААААММММММММММММ ме лъхва една забравена миризма.

Миризмата на мускус, на топли мъжки гърди, на тръпчива кожа, тая миризма ми завъртява главата, все едно е отворила раклата със спомени и оттам ме зашлевяват всички спомени за мъжете в живота ми отпреди девет години. Направо се вцепенявам и изпадам в такъв асфиктичен амок, че явно от възторг и възбуда не усещам как си забивам горящата цигара в разкопчаната риза на гърдите на Боби. Толкова съм спряла в точно тоя момент, че я забивам цигарата, гледам го опулено (в слоу моушън тоя момент става черно-бял, зазвучава Болеро и толкова дълбоко се гледаме с Боби в очите, че зрителите имат време да си намажат филия с пастет) и така седим в блажен амок с привкус на мъжки окосмени гърди, миризма на мускук, секс, парфюм и още нещо (оказва се опърлени косми мейби), докато Боби не ми хваща ръката, не извиква АУХЧ и аз се сепвам.

Боби не е Урсулата, която помните от хиляда-деветстотин-и-дебелия-сняг. Боби е свалил кринолина и екстеншъните и е станал ибасимайкатаимъжа. И докато усмихнато ме прегръща и целува по бузата заради опърлената си мъжка гръд, аз, като в Бриджит Джоунс, паузирам и осъзнавам, че се е случил повратен момент:

аз.искам.мъж. аз.съм.хетеросексуална. Ъ, пак.

В раклата със спомените от нафталина изскочиха всички спомени за всичко, което харесвах в мъжете и което никоя жена няма. Изскочиха, значи, и ме плеснаха с цигански шамар през врата и немаше толкова алкохол тази вечер.

Жените са меки и нежни, емоционални и говорят. Те не заспиват след секс, те се гушкат и говорят, стават нежни и любвеобилни. Кожата им е мека, мирише на мляко, на канела, на слънце, бузите им са меки и обли, цялото им тяло е меко, гладко и нежно. Косите им са лъскави и дъхави. Те плачат, когато свършват, гръбнакът им се огъва като обръч, впиват ноктите си в гърба ти и крещят, че те обичат. Те ти правят закуска и ти я носят в леглото. С жените можеш да си говориш с часове, заради самото говорене.

Жените, от друга страна, са въгърци на гъза. Те няма да спрат да ломотят по време на любимия ти филм, да хълцат, когато Джъд Лоу запознава двете си дъщери с Камерън Диаз, искат да гледате "Love actually" ВСЯКА Коледа, искат да ти носят любимата пола, обуват най-хубавия ти панталон, когато смяташ да го облечеш, на втората среща се преместват да живеят у вас, на третия месец искат да имате дете, не, две деца, не, нека осиновим и едно мулатче и три котки! И да, нека си засадим розмарин и босилек на балкона! Те искат да ходите на йога и да си чекнете аурите и чакрите. Искат да водят одухотворен разговор за последното хайку на Далай Лама.

С тях не можеш да гледаш боксов мач, защото те виждат само тупаници, пот, сополи и кръв. Пак същите жени изпиват 5 бири в някой лесбо-бар и се сбиват с подминаващата друга жена, защото се е допряла до вас на път към тоалетната. На жените им идва цикъла заедно с твоя и у вас става нервен кокошарник, припряно търсене на тампони и превръзки и пристрастяване към спазмалгон и аулин. Те са мнителни, ревниви, твърде емоционални, бърборят повече от мен и могат с часове да анализират тайното послание, скрито зад „Здрасти”-то на друга жена, ама с какъв точно глас го е казала, ама как гледаше, а така, закачливо ли го каза или не, абе тая се прави на недостъпна, но сто про е „от наш’те”. В категорията „наш’те” попадат всякакви женоря, от късо-подстриганите, до тези, които не обичат да ходят с пола, защото през 1988-ма на излизане от тоалетната са си загащили полата отзад в чорапогащника и това им е оставил неизлечим емоционален демидж. Всичкото там женоря в НСА, футболистки, тенисистки, волейболистки, гребкини, лекоатлетистки, джудистки, абе всички –истки са от „наш’те”.

А от раклата изскочиха всичкото мъж, с когото съм била, е така, под формата на един голям, висок, тъмнокос, подивял мъж, с едни големи ръце, и силни китки, и стегнато квадратно дупе, и ох, оня мускул, който тръгва от кръста и слиза напречно надолу под корема, и широките им рамене, в които просто можеш да потънеш, и тръпчивата миризма на мускус на кожата им, и грубоватата им кожа на гърба, и наболата им брада, която драска бузите и брадичката ти, и грапавият им език, който ти стига до сливиците, и ръмженето им, докато сънуват нещо или когато правите секс, и това как те вдигат с една ръка като кукла и те хвърлят и се мятат върху теб. Изскочи всичкото мъж, което не ломоти по време на филма; което, ако се разстрои на някой филм, ще пусне тайно сконфузна сълза, а на теб ще ти се скине сърцето от умиление; с които няма да обикаляте моловете до апокалиптичен припадък в някоя пробна в чудене тая ли турско-синя пола или онази в индиговото синьо (!?) и изобщо…всичките подробности на един мъж, ама такъв, на място.

Много е страшно след две сериозни връзки с жени, едната от която завърши със социален статус самотна майка с дете, епик битката с майка ми за правото да си живея живота с жена и всичко, всичко, което ми се е случвало за толкова време, страшно е, плашещо е да осъзнаеш, че вече не те привличат жените.

Така да се каже, се оказвам в ситуация, която прерастна в положението аз с гол в ръката нож, хетерАлиса в страната на мъжовете.

(Следва продължение)

Още от Муша-Буша: ТУК